За грешките- защо е трудно да се учим от тях и защо трябва да им се наслаждаваме

 

Всички знаем колко е важно да се учим от грешките си, но това е по-лесно се каже отколкото да се направи. Въпреки нашите усилия да се научим, мозъците ни се съпротивляват на всяка стъпка от пътя. Но, с правилния подход, можете се справите елегантно.

 

 

 

Първо -  решаваме че това въобще не е било грешка

 

Понякога сами изкривяваме реалността, за да изглежда, че въобще не сме сгрешили. За съжаление, всички вие, които искате да се учите от грешките си, трябва да бъдете в състояние да признаете, че сте направили грешка. Ние не обичаме да се чувствамe зле, и затова намираме начини да заобиколим истината. Казваме си, "Вината не е моя, така е трябвало да стане." Това е една от най-големите пречки, които сами си създаваме и несъмнено най-важната, която трябва да се преодолее.

 

 

Това когнитивно отклонение се нарича самозаблуда с цел одобряване на избора (choice-supportive bias) или тенденция ретроактивно (в последствие) да създадем положителна представа за избора, който вече сме направили. Добър пример представлява Стокхолмският Синдром (Buyer's Stockholm Syndrome) т.е. аргументиране на покупката постфактум. Спомнете си покупка, която ви е струвала много скъпо, и която всъщност не сте използвали. Дълбоко в себе си сте знаели, че че това е грешка, още когато сте правили покупката, но сте намерили начин да се оправдаете, че това е нещо, от което наистина сте имали нужда, след като сте направили грешката да платите огромната сума.

Същото се случва с мозъка ви, когато правите и други грешки. Например, излапвате голямо количество сладки закуски и си казвате, че все пак е ОК, че сте се поглезили малко и го заслужавате. Пропускате спорта, защото си казвате, че имате нужда от ден-два почивка. Проектът ви се проваля, защото е изпреварил времето си.

Този тип мислене ни се случва, естествено, защото не искаме да се чувстваме зле. Следва, че ние на свой ред заемаме отбранителна позиция, и започваме да търсим възможно най-добрата причина - всяка възможна причина - да оневиним себе си. Може би се страхувате да признаете, че сте направили грешка, дори и само пред себе си, защото просто се опитвате да се предпазите.

Не е лесно да станете господар на своите действия, особено когато има вероятност да изглеждате глупаво пред другите, но не можете да научите нещо, докато не започнете да го правите. Настройте вашата дефиниция за провал като си напомняте, че не сте единственият човек на света, който прави грешки. Всеки ги прави, едни и същи и то по много пъти. Мисълта, че никога няма да сте в състояние да се поучите от грешките си трябва да бъде много по-страшна от мисълта да ги допуснете до себе си.

 

Мислим, че изходът следващия път ще е, като по чудо, различен

 

Казват, че определението за невменяемост е да се опитвате да правите едно и също нещо отново и отново и да очаквате различен резултат. Това е като математическо уравнение, където вие сте променливата. Но, ако не промените това, което правите, винаги ще получавате един и същ резултат.

Понякога убеждаваме себе си, че някои резултати са просто следствие от външни фактори. Започваме да вярваме, че има и други променливи в уравнението, че нямаме контрол, и един от тези дни, променливата ще бъде наред. Нещо като да продължаваме да използваме една и съща рутина, и да чакаме звездите да се подредят и да ударим джакпота. Това е подобно на друго когнитивно отклонение, известно като заблудата на комарджията (gambler's fallacy). Ако хвърлите монета и получите 50 пъти поред ези, вие се чувствате длъжни на 51-вото хвърляне да заложите на тура, нали? Не разбирате, че  шансовете са едни и същи всеки път, и това е напълно случайно. Може да хвърляте  монетата безкрайно и нито веднъж да не получите ези. Този тип мислене ни се случва през цялото време. Да речем, че сте имали някакво работно задължение, за което сте закъснял. През цялото време си го въртите в ума, но го „замитате под килима“ поради доста натоварена работна седмица.

Следващата седмица се случва същото, но човек си казва, че има много неща за правене удома. Прилича ли ви на хазартното поведение? Не, но всъщност представлява същата концепция. Предполагате, че ще стане различно следващия път просто, защото... така. Мислите си:

"Не е нужно да правя нищо по-различно, защото всичко останало е причината това да се случва."

Или:

"Следващата седмица нещата ще бъдат по-добре. Следващата седмица, най-накрая, тази монета ще падне на ези."

Но, това няма да стане. Или поне няма гаранция, че ще стане. Трябва да си направите разбор на седмицата  и да погледнете какво ви пречи да си свършите работата навреме. Дали ще е като започнете по-рано, или спрете да си губите времето в интернет, или да потърсите помощ ако имате нужда. Хванете монета във въздуха и я поставете на ези. Вашите грешки не се оправят от само себе си. Вие ги оправяте.

 

Ние не можем ясно да определим къде сме сгрешили

Понякога имаме достатъчно смелост и разбираме по-ясно своите грешки и на какво се дължат, но не се научаваме на нищо, понеже не знаем защо сме ги направили. Не можете да научите един урок, без да знаете неговото съдържание! Например, може да имате злощастния  навик, никога да не можете да се събудите навреме. Можете да опитате аларми на телефона след будилника, когато истинският проблем е, че не си лягате достатъчно рано. Не си мислете, че първото предположение, което ви дойде наум е истинският виновник. Подредете всички заподозрени и проверете поред всички доказателства.

Ако проблемът е сложен, проследете колкото е възможно назад във времето и преразгледайте всеки етап по пътя. Ако е необходимо си го напишете, или нарисувайте като схема. Разгледайте потока от събития и си задавайте въпроси, които може да стеснят обхвата. Ето някои примери:

• Каква е вероятната последователност на събитията?

• Имало ли е няколко последователни малки грешки,  които са довели до една по-голяма?

• Били ли са направени някакви погрешни предположения?

• Дали съм се опитвал да реша правилния проблем?

• Какво щях да правя по различен начин в подобна ситуация?

На последно място, си задайте въпроса, дали не сте се опитвали да направите невъзможното. Ако е така, какво всъщност се е случило, и това грешка ли е наистина. Бъдете внимателни да не слагате по този начин етикети на грешките си, но и не се отчайвайте ако всички доказателства сочат към непредотвратимо събитие.

Съвсем не е лесно да си признаете, че сте направили грешка, но това е изключително важна стъпка в процеса на ученето.

Ние, освен това, оставяме времето да остави най-доброто. Времето лекува всички рани, но също така може да ни накара да забравим важни подробности, и да погледнем назад към нещата през розови очила. Може да погледнете назад към стара провалена любовна връзка и да обвинявате другия човек, но най-вероятно все още има уроци, които можете да научите от своето поведение през този отминал период от време.

В действителност, понякога дори е невъзможно да разпознаете грешките преди да е минало известно време.

Емоциите могат да изкарат най-доброто от нас, когато правим наистина големи грешки, като размътват нашите възприятия и ни пречат да мислим трезво и да взимаме правилни решения. Така че, понякога хвърляйте поглед към миналото, след като е изминало известно време, за да видите какво можете да научите от него. Само защото не сте се поучили от грешката, когато сте я направили, не означава, че не може да се поучите от нея сега.

Понякога чисто и просто не можете да се справите съвсем сам. Може и да сте напълно наясно с вашите провали, да сте си изяснили всеки направен ход, да сте разчепкали детайлите, и все още да сте съвсем на тъмно. Всеки прави неща, без да ги осъзнава, така че каквито и да са причините за вашите грешки те могат да бъдат толкова дълбоко програмирани в съзнанието ви, че буквално не можете да ги видите. Ако това е така, ще трябва да потърсите помощ от друг.

 

Трябва да знаете обаче, че като потърсите помощ няма гаранция, че нещата ще ви се изяснят. Също така, може да не ви хареса това, което ще чуете. Но, ако все пак решите да питате, направете го с правилната нагласа- т. е. когато питате правете го от действителен интерес.

Не правете това ако не искате наистина искрено мнение. Например, ако имате добър приятел в работата, от която сте бил уволнен и който е запознат със ситуацията, попитате го дали той вижда неща, които сте или не сте направил и това да е  допринесло за вашия провал. След като ви каже, не спорете. Ако не сте съгласен, го запазете за себе си. Той ви прави огромна услуга като пренебрегва социалните норми за да бъде честен с вас. Ако не мислите, че неговата гледна точка е валидна, просто оставете нещата настрана. Онова, което изглежда без значение сега  може да бъде много полезно след една година, считано от сега нататък.

Не забравяйте, че не е проява на слабост да помолите за помощ. Иска се кураж да се отворите по този начин, но трябва да имате правилната нагласа или просто ще се разстроите. Ако не се чувствате комфортно да получите гледната точка на другите, опитайте се да настроите своята собствена гледна точка. Погледнете на проблема от различни ъгли, или се преструвайте, като начало, че грешка не е ваша. Ние понякога преценяваме по-добре грешките на другите, така че гледайте на лошия си житейски опит като на грешка на приятел, на когото помагате.

Както се казва в поговорката „Ако единственият инструмент, който имаме, е чук, всеки проблем изглежда като пирон.“

 

Ние дори не се опитваме

 

Най-лошото от всичко е, че понякога знаем, че нещата не вървят както трябва и това е по наша вина, но ние дори не се опитваме да ги оправим.

 

И така, вместо това какво да направим?  Да се откажем?  Ние се жалваме и стенем колко сме зле и се оплакваме как нищо не върви по план. За съжаление, понякога имаме нужда от плесница за да се осъзнаем.

Това все пак не означава, че трябва да чакате шамарът да дойде. Можете да го хванете и да си го ударите сам на себе си. Не е нужно да се самоосъждате, когато изпуснете топката. Вас просто ви бомбардират снежни топки, докато не си повярвате, че може да направите нещо свястно. Можете да сменяте скоростите и напълно да промените начина, по който виждате своите недостатъци, преди да ви сполети мълнията на прозрението. Вашето възприятие за света е наистина гъвкаво и вие имате възможността да промените своята перспектива и да опитвате. Вие сте сам по своя път.

Иска ви се да бяхте по-добър / умен / бърз? Разбира се, че помага ако работите здраво, но истината е, че вие сте само себе си.

 

Не спорете със себе си, спрете да очаквате нещата да се променят без причина, определете правилно какво се е объркало, и просто продължавайте да се опитвате. Животът представлява опитност на принципа проба-грешка. Най-хубавото при грешките е, че всички сме ги правили, така че няма никаква причина да се срамувате от това . Наслаждавайте им се за да може процесът на ученето от тях да е по-забавен. В един момент грешките ви ще се превърнат в капитал.

 

 

 

 

Please reload

Featured Posts

Колко добър е сънят за емоциите?

April 4, 2018

1/8
Please reload

Recent Posts
Please reload

Archive
Please reload

Search By Tags
Follow Us
  • Facebook Basic Square
  • Google+ Basic Square

© 2023 Емоционално Развитие

Powered by Synoptics Consulting

  • Grey Facebook Icon