Гневът: Дали да бъде потискан или преработен?

Има достатъчно доказателства, че гневът е източник на човешко унижение, опасно и неефективно поведение, но много хора не правят никакви усилия да се научат на по-ефективни алтернативи. Защо е така? Една от най-сериозните причини е, че в голяма степен, явно или прикрито се поддържа мнението, че потискането на гнева е вредно за разгневения.

По-надолу ще разгледаме темата по-подрoбно и ще научите как е възможно, ако решите, да отплавате от острова на гнева и агресивните спорове. Ще подобрите шансовете си за оцеляване и заедно с това ще можете да „плувате по-безопасно и по-приятно в голямото море на конфликтите“.

Потискане на Гнева


Според Фройд, ако гневните реакции се потискат, те просто се заменят с други, които могат да доведат до злополука. Например, ядосан човек разбива предмет някъде на пода или в стената. Това представлява точната подмяна на един моторен акт с друг, подобно на естествените обезболяващи рефлекси, които предизвикват контракции на други мускулни групи. Ние трансформираме вълнението от гнева в адекватна реакция от друг вид вълнение и чувстваме облекчение при условие, че приемем за нормално това да стане посредством каквато и да е силна моторна инервация. Но ако в този момент не можем да намерим начин да канализираме възбудата, тогава ситуацията е същата, както в случай на уплаха или тревожност. Възбудата на ангажираните мозъчни центрове е силно повишена, но не се използва нито в асоциативна нито двигателна активност. В такъв случай вълнението, произтичащо от афективния акт се трансформира в соматично явление.

Фройд е смятал, че някои от тези соматични явления са нежелателни. След него учени са поддържали тезата, че потискането на гнева може лесно да доведе до психосоматични реакции, включително високо кръвно налягане, сърдечни проблеми, язви, както и различни други физически симптоми. Някои успяват да докажат, че разгневените възрастни намаляват по-бързо повишеното си кръвно налягане до изходните нива, ако отреагират на техния дразнител, отколкото ако нямат възможност да реагират (Hokanson, Baker & Schaie, и Gambaro & Рабин-1969). Но други (Holmes и Khan) твърдят, че отреагирането поддържа повишената възбуда, докато неагресивните дейности я намаляват.

Д-р Алберт Бандура, се е опитал да придаде смисъл на тези на пръв поглед противоположни изводи и е стигнал до заключението, че физиологичното напрежение при гневните лица, се определя от:

- това, което правят

- очакванията им за последствията от това, което правят

- какво мислят

Хората, които смятат, че свободното изразяване на гнева им, ще обезкуражи бъдещ отрицателен отговор от противника изпитват облекчение след гневни изблици.

Тези, които смятат, че свободното изразяване на гнева им ще стимулира още по-тежки застрашаващи реакции от страна на техните противници поддържат повишено кръвно налягане след гневните си изблици.

Онези, които вярват, че учтив отговор на провокацията ще обезкуражи бъдещите отрицателни ответни реакции на противника изпитват облегчение, когато отреагират по този начин.

Другите, които вярват, че любезното ответно поведение на провокацията ще доведе техния опонент до опити да се възползва от това запазват своето повишено кръвно налягане, след своята реакция.

От гледна точка на емоциите, потискането води до намаляване на положителните емоции, но не и на негативните, до повишени симпатикови реакции на нервната система и до по-голямо активиране на емоционално-генеративните мозъчни центрове като амигдалата (James J. Gross, Emotion, т. 13, 2013).

Точно обратното се получава при преоценката. Тя води до преживяването на по-малко отрицателни и повече положителни емоции, не оказва влияние, дори намалява симпатиковите реакции на нервната система и води до по-малка възбуда в областта на емоционално-генеративните мозъчни центрове: амигдала и вентралния стриатум (Gross & Thompson, 2007).

От когнитивна гледна точка, потискането води до по-лоша памет. Точно обратното, преоценката не оказва в последствие влияние върху паметта или доказано я подобрява а може и да подобри постиженията при изпит (Jamieson, Blackstock, & Schmader, 2010; Richards & Gross, 2000).

От социална гледна точка, потискането води до по-малко обич от партньора, и до повишаване на нивата на кръвното налягане и на двамата партньори. Преоценката, за разлика, все още няма открити неблагоприятни последици за социалните взаимоотношения в лабораторни условия (Butler 2003 г.). "

Следва:......................


Featured Posts
Recent Posts
Archive
Search By Tags
No tags yet.
Follow Us
  • Facebook Basic Square
  • Google+ Basic Square

© 2023 Емоционално Развитие

Powered by Synoptics Consulting

  • Grey Facebook Icon