Родителско Отчуждение / Защо в 21 век българските деца все още плащат за грешките на своите родители


В практиката ми на медиатор непрестанно се натъквам на съпътстващо развода родителско отчуждение до степен, в която това сякаш се е превърнало в норма при разводите в България, независимо дали по-активната роля е на майката или на бащата.

Спорът обикновено е съсредоточен върху т.н. родителски права. Понятието "право на/ върху" нещо се свързва с упражнаване на власт или право на собственост. Такова е и отношението на отчуждаващия родител. Детето се превръща в средство и цел. Над него се упражнява психично влияние, което то не може да отграничи от родителстата грижа поради редица фактори, и на което то не може да се противопостави. Освен всичко останало това влияние не е добронамерено по отношение на самото дете, независимо как отчуждаващият родител представя ситуацията. Детето постепенно започва да свързва част от себе си с непълноценност - резултат от системното принизяване на личността на отчуждения родител. Крайно време е терминологията по повод "правото" на упражняване на родителство да бъде заменена със "задължение" или "отговорност".

По този повод привеждам някои аргументи от област, в която имам професионални познания, но за съжаление нямам опит с българското законодателство до момента.

Специалистите, които имат достъп до случаи, в които е налице в някаква степен отчуждение от единия родител са консолидирани в два лагера. Тези, които признават соматичните промени в следствие на поведението на отчуждаващия родител и другите, които твърдят, че няма основание подобни изменения да се окачествяват като синдром в медицинския смисъл на термина. Този спор датира от осемдесетте години на 20 век в резултат разпространената употреба на термина Родителско Отчуждение от Ричард Гарднър.

Имам впечатления, че при случаи с крайна степен на отчуждение на детето от единия родител в международната общност на психолозите започва да се налага практика, която приравнява родителското отчуждение към психичното насилие, разгледано като равностойно на физическото малтретиране на детето.

В своята книга „The Parental Alienation Syndrome: A Family Therapy and Collaborative Systems Approach to Amelioration“(2012) Готлиб отделя специална глава, в която обяснява защо отчуждаването от родител представлява емоционално насилие над детето. В тази книга тя цитира различни професионални мнения, които се ангажират с мнение, че семейната динамика на отчуждение от родител представлява тежка форма на психично насилие над детето.

Американската Психиатрична Асоциация (АРА) недвусмислено декларира своя холистичен подход по отношение на критериите за диагностициране на Уврежданията със Соматични Симптоми (SSD) в своето последно издание на Наръчника за Диагностициране и Статистистика на Психичните Увреждания (DSM-5) от 2015г. DSM-5 (The Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders) представлява справочник, който се използва от клиници и изследователи за диагностициране и класификация на психичните увреждания. Неговата цел е да определя по-ефективно пациентите, които се нуждаят от специализирана помощ. Там се обръща внимание на това, че диспропорционалните или ексесивни соматични симптоми могат да съпровождат по-тежки медицински състояния. Също така признава, че мислите, чувствата и поведението на пациента могат да се възприемат като показатели за психично увреждане, което може да се повлияе с целенасочено лечение. Тази промяна премахва разделянето на тялото от съзнанието, харакрено за предишното му издание DSM-IV. Вместо Синдром на Родителско Отчуждение (Parental Alienation Syndrome) вече се използва се термина “estrangement”, който е категоризиран като Проблемни отношения родител-дете с диагностичен код V.61.20. и се дискутира по следния начин:

„Когнитивните проблеми може да включват негативно характеризиране на намеренията на другия, враждебност към или принасяне в жертва на друго лице, и неоправдени чувства на отчуждение. Афективните проблеми може да се изразяват в тъга, апатия или гняв насочени към другия участник във връзката.“ (DSM-5,стр.-715, цитиран в 1.Готлиб 2015)

По-нататък DSM-5 окачествява фамилната динамика на отчуждаването, като форма на насилие над психиката на детето под диагностичен код 995.51, „Психическо Насилие над Дете“:

„Психичното насилие над дете е неицидентно устно или символно действие от страна на родител или настойник, следствието от което има като резултат или има потенциала да прерастне в резултат, представляващ значителна психична щета върху детето… Примери на психично насилие включват: обвиняване, пренебрежително отношение, унижаване на детето, заплашване, нараняване/изоставяне…или друго поведение, което показва, че нарушителят ще нарани/изостави…хора или неща, към които детето е привързано.“(стр.719, в цитиран в Готлиб 2015)

Международната Здравна Организация също отбелязва симптоматика, която е резултат от прекомерна закрила на детето и отчуждаване (Z62.1 Parental overprotection-Pattern of upbringing resulting in infantilization and prevention of independent behaviour./Z63.9 Problem related to primary support group, unspecified/Z63.5Disruption of family by separation and divorce, Estrangement. Problems related to:negative life events in childhood (Z61.-),upbringing (Z62.-) /T74.3Psychological abuse) (3.,цитирано от ICD-10-2014-WHO Version for ;2014).

Не съм запозната дали, българското законодателство предвижда наказателни мерки за отчуждаване от родител. В същото време по променящите се международни стандарти имаме форма на насилие над дете.

Д-р Катлин Рей (4.) смята, че: „Родителското отчуждение е форма на насилие, и по-специално на психично и емоционално насилие. Като всяка друга форма на насилие над дете, мярката е отстраняването на детето от непоправимо отчуждаващия родител, което би трябвало да се предприеме“ при особено крайни случаи, макар и твърде късно предвид на настъпилите последствия. Тя смята, че „оставянето на детето в тази ситуация на насилие носи значително по-големи рискове, отколкото прехвърлянето на отглеждането при отчуждения родител- който се счита за по-здравият родител и е в по-голяма степен пригоден да отгледа отговорно, емоционално стабилно дете до неговата зрялост“.

Независимо от всички полемики, явлението съществува и в нередки случаи се изявява в много остра форма. За съжаление не познаваме инструмент, с който да се докаже приноса или да се повлияе отношението на отчуждаващия родител. В този смисъл медиацията е полезна като единствена алтернатива на заплахата от ефективни съдебни мерки срещу отчуждаващия родител, който би бил склонен към сътрудничество пред възможността за реални последствия от своите действия. Тя би дала последна възможност да бъде урегулиран режима на отглеждане при максимално щадяща за детето процедура.

Освен това трябва да се мисли в насока криминализиране и санкциониране на психичното насилие над деца.

Библиография:

  1. Gottlieb, Linda K. LMFT, LCSW(2015), The DSM-5 On The PAS And Labeling It Psychological Child Abuse Or A Rose by Any Other Name Is Still A Rose;

http://www.endparentalalienation.com/End_Parental_Alienation/The_DSM-5_on_The_PAS_and_Abuse.html -accessed 21.04.2015

  1. William Bernet, Parental Alienation, DSM-5, and ICD-11, Charles C Thomas Publisher, in print,

https://books.google.bg/books?id=g4EgCAAAQBAJ&pg=PA5&lpg=PA5&dq=DSM-5+estrangement&source=bl&ots=6K0sKf3VXb&sig=_IWPgmpR0BalI9i9ZO0WvAZFLGs&hl=bg&sa=X&ei=rJ83VcGOCMWMsAHZpYHYDg&ved=0CB4Q6AEwADgK#v=onepage&q=DSM-5%20estrangement&f=false -accessed 21.04.2015

  1. International Statistical Classification of Diseases and Related Health Problems 10th Revision (ICD-10)-2014-WHO Version for ;2014

http://www.who.int/classifications/network/en/

  1. Dr. Kathleen M. Reay, Ph.D., D.A.A.E.T.S., R.C.C., is the author of a new book called Toxic Divorce: a Workbook for Alienated Parents Proven strategies to help you regain control of your life and overcome parental alienation or parental alienation syndrome.

http://familyshare.com/parenting/how-to-overcome-parental-alienation-in-divorce


Featured Posts
Recent Posts