Злорадството – емоцията, която временно ни превръща в психопати

Човек, който изпитва злорадство е склонен да дехуманизира обекта на своята злост.

Злорадство е емоция, която представлява удоволствие и радост, които произтичат от нечие чуждо нещастие.

Някои университетски изследвания и статии свързани с нови идеи в психологията предлагат три-компонентен модел на злорадството, който се базира на идеята, че нашите дълбоко скрити страхове за оцеляване могат да ни мотивират да виждаме другите не като "хора", подобни на нас а като "същества".

Шеншен Уанг заедно със своите колеги Скот Лийнфилд и Филип Роша са успели да обобщят доказателства, базирани на тридесетгодишни проучвания от социалната психология, псих. на детското развитие, псих. на личността и клиничната психология, които касаят злорадството.

Като начало те идентифицират три отчетливи но съотносими към тази емоция състояния. Всяко от тях има различна тема (агресия, съперничество или справедливост), които имат дълбоки корени в развитието на личността и се формират в ранното и по-късно детство.

Темата за агресията се формира в най-ранните детски години, когато се  изгражда чувството за социална принадлежност към човешката група (семейството). Засилването на степента на принадлежност  към собствената социална група води до засилване на агресията към другите или агресивното злорадство. То много прилича чувството, което изпитват запалянковците, когато някой отбор губи, независимо дали е техния.

Съперническото злорадство се отнася до личното съревнование и се корени в желанието да бъдеш по-добър от съперниците си. Уанг и неговите колеги отбелязват, че този вид злорадство се формира около седем-годишна възраст. В подкрепа на това идват някои изследвания, които проследяват развитието на ревността в последващо злорадство насочено към човека, от когото детето ревнува още на възраст около 2 години.

Третата форма на злорадството се основава на възприятията за справедливост и се корени в ранното детство, когато се формират представите ни за това какво е честно. Това е удоволствие от страданието на индивид с по-висок статус и успехи, постигнати с измама,  който после бива унизен е типичната ситуация, в която тази емоция се проявява.

Ние всички чувстваме злорадството в различна степен. Например хора с ниско себеуважение са склонни в по-голяма степен да възприемат чуждите успехи като заплаха за собствената си себеоценка, и като резултат да изпитват злорадство.

Хората, които имат високи показатели на „своята тъмна страна“ – нарцисизъм, психопатия и макиавелизъм, както и на садизъм, също злорадстват в по голяма степен. Всички тези личностни черти се съотнасят положително към тенденцията за дехуманизация т.е. да възприемаш другия човек като част от група, на която липсват човешки качества.

Едно от възможните обяснения на злорадството е, че когато хората са в такова състояние те (временно) преминават през процес подобен на преживяванията на личности с високи нива на психопатични черти на характера. Тяхната мотивация се базира на самата ситуация и в по-малка степен на характеропатична склонност да дехуманизират жертвата т.е. те временно загубват мотивацията да отчитат съзнанието и преживяванията на жертвата.

Моделът на Уанг е свързан с мотивацията и взима под внимание себеоценката и социалната идентичност на индивида. Той интегрира различните теми на злорадството в контекста на теориите за емоциите.

Уанг и неговите колеги поставят своите изследвания в нов контекст, който е в противовес на историческите дебати относно моралните аспекти на злорадството, още от времето на Аристотел, заклеймил злорадството като злонамерена емоция.

 

Източник:

https://digest.bps.org.uk/2018/11/12/schadenfreude-turns-us-into-temporary-psychopaths-according-to-a-new-model-of-the-emotion/

Please reload

Featured Posts

Колко добър е сънят за емоциите?

April 4, 2018

1/8
Please reload

Recent Posts
Please reload

Archive
Please reload

Search By Tags
Follow Us
  • Facebook Basic Square
  • Google+ Basic Square

© 2023 Емоционално Развитие

Powered by Synoptics Consulting

  • Grey Facebook Icon