10 начина да направите по-поносим за децата ожесточия и продължителен развод



Родители, които предпочитат борбата за родителските права и се въвличат в силно конфликтен развод излагат децата си на сериозни психични травми. Конфликтния развод трябва да се избягва, колкото е възможно повече.

Понякога това е невъзможно. Случва се единият от родителите да страда от личностно разстройство, друг недиагностициран психичен проблем или нелекувано психично заболяване. Понякога просто по материални или други неясни причини един от двамата (или и двамата) поставя децата в ситуация да избират между родителите и биват изложени на „кръстосан словесен огън“.

В такива моменти е лесно да се почувствате в ситуация без изход и да ви обземе отчаяние.

Въпреки това не сте безсилен/а.


Трябва да се научите да разпознавате признаците на стрес при децата.

Наблюдавайте следните промени в поведението, които може да са признак на емоционално изтощение, тревожност, несигурност, депресия или общ емоционален стрес:

  • Липса на апетит или безсъние

  • Падане на успеха в училище

  • Чести и непредвидими промени в настроението

  • Реакции с гневни изблици, страх, враждебност, явно пренебрежение

  • Отчуждаване от приятели и някои членове на семейството

  • Летаргия и липса на интерес

  • Инфантилно поведение или поведение, което им е било присъщо в по-ранна възраст

  • Чести инциденти придружени с нараняване

  • Прекалена загриженост за родителите

Ако забележите подобни признаци трябва да се свържете с професионалисти в областта на психичното здраве. Консултирайте се и със семеен терапевт или бракоразводен съветник, който ще ви даде насоки как да подобрите общуването и грижите, които да полагате в такава ситуация.


Не натискайте партньора си по неговите слаби места!

Много съпрузи от нехармонични семейства знаят добре как да изкарат от равновесие партньора си. Хората живели във връзка знаят прекрасно кои са чувствителните места на другия. Използването на такава тактика само засилва конфликта и в крайна сметка се отразявана децата.

Използвайте това, което знаете за бившия си партньор за да ограничите силата на конфликта. Например: ограничете срещите си лице в лице като организирате бързо предаване на децата в училище или други занимания, вместо това да става вкъщи. Ако това е непрактично организирайте предаването и приемането на децата на публични места, където се минимизира възможността за големи скандали или излизане от контрол. При всяка среща с другия родител се постарайте да не изразявате открито пренебрежение, презрение или неуважение както с думи, така и с езика на тялото. Децата ви също се чувстват унизени, когато стават свидетел на подобно поведение.


Опитайте се да не точите излишно развода и да удължавате агонията на отношенията си.

Може и да не успеете да ускорите развода, но може да избегнете излишното му проточване му във времето. Спазвайте си съдебните срокове и се явявайте на делата, паралелно с това ползвайте професионалисти, които да подпомагат процеса като медиатори или групи за психологическа подкрепа. Колкото по-бързо свърши развода, толкова по-рано ще започнат децата ви да свикват с новото положение.


Настоявайте да разговаряте с бившия/шата по същество, когато ви се наложи да се срещате.

Освен това се постарайте да си разменяте писмена информация за това какво сте се разбрали по време на личните срещи пред свидетели. Така ще избегнете недоразумения или твърдения за неразбиране. Бързи и по същество имейли ще дисциплинират и двама ви да се интересувате само от това, което ви свързва по отношение на децата и намалява възможността да се точат конфликти за едно и също нещо.


Всички споразумения, които запишете трябва да съдържат максимално много подробности.

Това ще ви предпази от погрешни тълкувания и свързаните с тях конфликти в бъдеще.

Съгласие по всички оспорвани теми е възможно да се постигне с медиатори, които са запознати с изискванията за съдебни споразумения. Те могат да ги изготвят с помощта на вашите адвокати или без тях, по отделно с всеки от съпрузите или заедно.


Използвайте адвокатите като пожарогасители а не като подпалки.

Трябва да изискате от адвокатите си да се придържат към правила на общуване, които да са най-щадящи за децата ви – да намаляват напрежението и да избягват ситуации, в които да ги използват като разменна монета или да взимат страна в конфликта на родителите си. Подобни правила могат да включват забрана за пренебрежително отношение към другия родител или децата да стават вестоносци между родители, които не си говорят.

Разбира се, че нямате гаранция за злоупотреба на другия родител, макар и вие да се придържате към правилата. Но другиятадвокат може да се окаже по-отговорен, когато се отнася за доброто на деца. Дори правилата да предизвикат минимален ефект това все е от полза за децата.


Планирайте предварително как да контролирате поведението на партньора си по време на срещите.

Избягвайте допълнителните конфликти и се постарайте да увеличите шансовете си за продуктивни разговори с другия родител. Например, имате спор дали детето да отиде на футболно състезание. Вие се притеснявате за пари и травми, а другият родител изтъква предимствата за самочувствието, отборната дисциплина и подкрепа.

Първо, ясно насочете дискусията върху конкретната тема и това, което разисквате на момента. Така ще избегнете обвинителния тон и дискусиите за предишни несправедливости. Дайте малко време другият да ви обясни позицията си. Може да откриете, че другия родител има аргументи, в които искрено вярва и които могат да променят мнението ви.

По време на разговора се опитайте да покажете съпричастие и да успокоите тона на разговора като го сведете до конкретни и рационални решения. Може да предложите смяна на спорта като се аргументирате или да предложите другият да даде различна идея.


Периодично давайте доказателства на децата си, че ги обичате.

Освен да повтаряте очевидната истина колко много обичате децата си се постарайте да им дадете време те да ви говорят, за каквото намерят за добре. Оставете ги да могат свободно да изразят негативни емоции към вас или ваши близки. След това се опитайте спокойно да им обясните, че е възможно да грешат и да мислят така, защото нямате възможност често да изяснявате недоразуменията помежду си. Обяснявайте им, че и в неразделените семейства бащите и майките имат различни мнение.

Говорете на тези теми не само по време на развода но и след това. Не критикувайте децата си ако взимат страна в конфликта. Просто им кажете, че не бива да се товарят с вашите решения и проблеми.


Дръжте децата далеч от бойното поле.

Не се карайте пред децата. Колкото повече стават свидетели на директния конфликт, толкова по зле се чувстват те и всички ваши близки.

Не се оплаквайте, принизявайте или подигравайте на другия родител както на масата, така и във Фейсбук или други публични места. Това само повишава тревожността на децата ви и съсипва самочувствието им. Представете си как всеки един от родителите критикува половината от детето си в лицето на другия родител. (Всичко което е от моя страна е хубаво а от страна на баща/майка ти е лошо, недостойно, противно…) Представете си какво става със достойнството и самооценкатана детето, когато е подложено на подобно отношение и от двете страни.

Пазете децата си от емоционални травми или отчуждение, защото това е почвата, на която се развива склонността към зависимости от чужди за детето влияния.


Никога не се предавайте!

Не се предавайте пред трудностите, които съпътстват разделените родители. Не се отказвайте да се борите за сигурността и спокойствието на децата си! Ако не друго, като действате мотивирани от желанието за техното спокойствие и благосъстояние ще засилите позициите си в съда. Дори това да не помогне ще можете с чиста съвест и добро отношение да покажете на детето си достойно за уважение поведение. Възможно е от пепелта на брака да се роди пример на поведение за подражание, което детето ви ще усети и ще прилага при своите деца.


Featured Posts
Recent Posts