Преосмисляне на изневярата

April 20, 2019

 

На 8 март споделих едно видео на изключително интересната Естер Перел. Поради големия интерес и защото не всички мои клиенти разбират дотолкова добре английски, реших да я преведа. Приятно четене!

 

Защо изневеряваме? И защо щастливите хора също изневеряват? Когато говорим за изневяра, какво точно имаме предвид? Дали става въпрос за свалка, любовна история, платен секс, чат-рум, масаж с щастлив край...? Защо сме склонни да мислим, че мъжете изневеряват от скука и страх от интимност а жените от самота и глад за интимност? Дали любовната афера слага край на връзката?

От многото литература написана в областта на семейните терапии и отношения става ясно следното: Има само едно престъпно действие, което срива отношенията в двойката, ограбва щастието и подкопава чувството за идентичност на предадения партньор: изневярата.

Затова дне се обръщам към всеки, който някога е обичал.

Изневярата съществува откакто е измислен брака, както и забраната за изневяра. Всъщност изневярата има устойчивост, за която бракът може само да завижда. Това е единствената библейска заповед, която се повтаря два пъти – единият път се отнася за самия акт на изневяра, вторият за мисълта за изневяра.

И така, как да се помирим с нещо , което подлежи на универсална забрана и в същото време представлява универсална практика?

В исторически план мъжете са имали разрешение да изневеряват и последствията за това са били незначителни и системно подкрепяни от биологичните и еволюционните теории.

Но кой ли всъщност знае какво се случва под чаршафите? В крайна сметка, като стане въпрос за секс, мъжете попадат под естествения социален натиск да се перчат и преувеличават. Докато при жените социалният натиск е в посока да мълчат, омаловажават и крият. Това въобще не е изненадващо, защото все още има 9 държави в света, в които жените могат да бъдат убити ако „кривнат“.

Едно време моногамията означаваше един партньор за цял живот. В днешно време означава един партньор за всяка поредна връзка. Много от вас сигурно си казват „Аз съм моногамен във всяка една от връзките си.“ Едно време се женехме и правехме секс за първи път. В днешно време се женим и спираме да правим секс с другите. Факт е, че моногамията няма нищо общо с любовта. Мъжете са имали нужда от вярност за да са сигурни, че децата са на баща си  и е ясно кой ще наследи кравите, когато той умре. Днес всички искат да знаят какъв е процента на хората, които изневеряват.

Но дефиницията за изневяра продължава да се развива: флиртуване, гледане на порно, тайно присъствие в сайтове и апликации за запознанства…И понеже няма универсална дефиниция за изневяра процентът може да варира от 25 до 75.

На всичко отгоре, ние сме ходещи противоречия. Затова 95% от нас твърдят, че партньорът ни прави много лошо като ни лъже, че не ни изневерява и почти същият процент отговаря, че ще излъже партньора си ако му изневери.

Затова на мен ми харесва следното определение за изневяра, което съдържа основните елементи на явлението: тайно отношение с друг партньор, което представлява сърцевината на изневярата; емоционална връзка в една или друга степен и сексуално привличане. И това алхимично привличане е ключовото понятие, защото сексуалната тръпка е такава, че само мисълта за нея може да омаловажи часове правене на секс. Както казва Марсел Пруст: 'нашето въображение е отговорно за любовта, а не човекът, към когото е насочено'.

Освен всичко споменато дотук, никога досега не е било толкова лесно да се изневерява и не е било толкова трудно да се опази тайната за това. Макар че женитбата е просто едно романтично преживяване, изневярата заплашва нашата емоционална сигурност. Иронията е в това, че преди се насочвахме към изневярата, която представляваше източник на чиста любов. А сега търсим любовта в брака и изневярата я разбива.

Има три начина по които изневярата днес е различна от преди.

Ние имаме романтичен идеал насочен към един човек, който трябва да изпълни безкраен списък от лични нужди: да бъде най-добрият любовник, най-добър приятел, най-добрият родител, най-довереният човек, моят емоционален партньор, моето интелектуално предизвикателство и равенство.

И аз съм този : единственият, неповторимият, без когото не може, незаменимият. Аз съм този някой. И изневярата ми казва, че аз всъщност не съм такъв. Тя е съвършеното предателство. Изневярата заличава голямата амбиция за любов.

Но ако в исторически план изневярата е била болезнена, днес тя е травмираща, защото заплашва усещането ни за съкровеното ни Аз. Както казва една моя пациентка: „Мислех, че знам какво е животът ми. Знаех коя съм, кои сме ние като двойка, коя бях аз. Сега поставям под въпрос всичко.“

Изневярата е сриване на доверието и криза на идентичността.

„Ще мога ли да ти имам доверие отново? Ще мога ли да вярвам на някого въобще?“

Ето какво разказва една моя пациентка: Той тръгнал на бизнес пътуване и тя играела с децата на неговия таблет, когато вижда съобщение на екрана „Нямам търпение да те видя!“ „Странно“,-казва си тя-„Той току що тръгна.“

Появява се ново съобщение „Нямам търпение да те прегърна!“. Тогава разбира, че съобщението не е за нея. Разказва ми, че баща и също имал афери. Майка и намирала бележки по джобовете на съпруга си. И тогава тя започва да дълбае. Открива стотици съобщения, и изпратени снимки и изречени страстни желания…Пред очите и се разкрива двегодишната връзка на съпруга и в реално време.

Това ме кара да си мисля, че аферите в дигиталната ера са смърт от стотици разрези.

Но това ме кара да мисля и за друг парадокс, с който трябва да се справяме в днешно време. Заради този романтичен идеал ние възлагаме всичките си надежди и любовен плам на един партньор. И в същото време никога не сме били повече изкушени да кривнем. И не защото днешните желания и страсти са по-различни от вчерашните. А защото живеем във ера, когато сме убедени, че имаме право да преследваме своите желания. Защото нашата култура ни възпитава, че заслужаваме да сме щастливи. И ако преди се развеждахме, защото се чувствахме нещастни, днес се развеждаме защото може да сме по-щастливи. Също така, преди разводът беше срам, докато днес е срам да избереш да не се разведеш след изневяра. Затова моята пациентка не можеше да говори със своите приятели за изневярата на съпруга си. Тя се страхуваше, че щяха да я съдят, затова че все още го обича. Където и да се обърне, получава един и същи съвет: „Напусни го! Изхвърли кучето на улицата!“ Ако ситуацията беше обратната той щеше да получава същите съвети. Да останеш е новият срам.

Но, след като можем да се развеждаме защо все още изневеряваме?

Типичното предположение, когато някой изневерява е, че или имаш проблем с връзката или ти самият имаш проблем. Но не е възможно милиони хора да бъдат с патологична психика. Логиката е следната :“Като имаш всичко вкъщи защо ти е да ходиш да търсиш друг? “ ако предположим, че съществува идеален брак.

Ами ако страстта има срок на годност?

Дали има неща, които един брак никога не може да предложи?

Ако и щастливите хора изневеряват, за какво всъщност става въпрос?

Болшинството от хората, с които работя, всъщност не са хронично полигамни. Това са хора, които имат моногамни убеждения или поне по отношение на своя партньор. Но те са изправени пред конфликт, който противопоставя техните ценности на тяхното поведение. Това са хора, които всъщност са били верни в продължение на десетилетия, но един ден са преминали граница, която са мислили, че не могат да пресекат, с риск да изгубят всичко. Но риск в името на каква съблазън?

Аферите са акт на предателство, но също и на израз на въжделение и загуба. В сърцевината на една изневяра често ще намерите жажда и нужда от емоционална връзка, от изненада, от свобода, от независимост, от сексуална наситеност, необходимост да възвърнем загубени части от себе си или опит да върнем живота пред лицето на загуба или трагедия. Мисля си и за друга моя пациентка, която е щастлива, женена, обича мъжа си и никога не би искала да го нарани. Но тя също така споделя, че прави всичко така, както се очаква от нея: добро момиче, добра съпруга, добра майка, грижовна към родителите си емигранти. Тя се влюбила в градинаря, който махнал от градината дърво след урагана Санди. Той, с камиона и татуировките си, е точната противоположност на това, което е тя. Но на 47 изневярата и е част от младежките и години, които тя никога не е изживяла. Нейната история ми показва какво търсим в очите на другия. Това не винаги е акт на отвръщане на очи от партньора ни а от човека, в който сме се превърнали.

Ние не търсим този някой друг. Ние търсим своето друго Аз.

А сега ще ви кажа думата, която хора по целия свят ми казват, когато са изневерили. Те чувстват че са живи. Смъртта и смъртността често са в сянката на изневярата. Разказват ми истории за скорошни загуби и смърти. Лекар, който им е дал лоша новина, приятел който си е отишъл рано…Това ли е всичко? Има ли друго? Още 25 години ли ще продължи така? Дали ще почувствам това отново?

Това ме кара да мисля, че това са въпросите, които подтикват хората да изневеряват и да пресичат линията. В основата на някои афери е опита да се избяга от смъртта. Нещо като антидот на смъртта.  

А и изневерите са свързани много по-малко с идеята за секс отколкото за желание. Желание за внимание, желание да се почувстваш специален, желание да се чувстваш важен.

И самата структура на аферата е такава. Фактът, че не можеш да имаш любовника си, го прави обект на желанието и поддържа огъня. Изневярата е машина за желание, сама по себе си, защото незавършеността, двойствеността, несигурността те кара да искаш това, което не можеш да имаш.

След всичко дотук може би си мислите, че изневярата не съществува в отворените връзки, но и те страдат от същото. Главното е, че разговорът за моногамията не е идентичен с разговора за изневярата. Но е факт, че дори и да имаме свободата да имаме други сексуални партньори , продължаваме да се изкушаваме от силата на забраната и продължаваме да правим това, което не би трябвало да правим. Само когато посмеем да прекрачим забраната, имаме усещането, че правим това, което наистина искаме.

Често съм казвала на моите пациенти, че ако във връзката си вложат и една десета от дързостта, въображението и ентусиазма, които влагат в аферите си вероятно няма никога да имат нужда да се консултират с мен.

Тогава как да се излекуваме от изневярата?

Страстта оставя дълбоки следи. Предателството оставя дълбоки рани. Но има лечение.

Някои авантюри разклащат звънчетата на смъртта при връзки, които са вече на смъртен одър. Но други ни отварят очите за нови възможности. Факт е, че повечето връзки, които са претърпели изневяра остават и след нея. Други едва оцеляват. А други превръщат кризата във възможност. Те успяват да превърнат катаклизма в градивен опит.

Всъщност, си мисля за предадените партньори, които често казват: "Защо си мислиш, че аз не съм искал повече от това? Но аз не го направих." Сега, когато аферата е разобличено и двамата започват да изискват повече от другия. И не са длъжни да поддържат статукво, от което не са доволни. Забелязала съм, че по-голямата част от двойките, непосредствено след разкриването на аферата, в следствие на новия хаос, всъщност пренареждат своя нов ред в разговори с честност и откритост, която не са си позволявали с години. И партньори, които са били сексуално безразлични един към друг изведнъж отриват, бликнала незнайно откъде, изненадваща силна страст. Нещо свързано със  страха от загуба възпламенява наново страстта и дава път на изцяло нова истина.

Когато аферата излезе на светло, какво може да предприеме една двойка?

Знаем от терапиите при травма, че лечебният процес започва, когато престъпникът се разкае за престъплението си. За партньора, който е „престъпникът“ един от начините е да прекрати аферата. Но по-важният източник на лечебна сила е неговото/нейното искрено изразено съжаление за болката, която е причинил на партньора.

Истината обаче е, че изневерниците масово чувстват искрено съжаление, че са наранили партньора си, но въобще не се чувстват виновни, че са имали афера. Тази разлика е съществена. Затова „престъпникът“ трябва за известно време да стане гарант за опазване на границите и да стане активната страна във връзката. Негова е отговорността да възстанови и съживи връзката. Само той/тя е в състояние да облекчи обсебващата подозрителност на предадения партньор, който ще се съмнява, че аферата не е прекратена и най-вече забравена. Това е стъпката към възстановяване на доверието.

За предаденият партньор пък е изключително важно да възстанови усещането си за себестойност и да се обгради с обич от приятели, както и дейности, които да върнат радостта, идентичността и смисъла на това да остане във връзката.

Но още по-важно е да се ограничи чувствителността към детайлите на изневярата: „Къде беше? Къде го правехте? Колко често? По-добре ли ти е в леглото, отколкото с мен? Това са въпроси, чиито отговори носят само повече болка и безсъние.

Вместо това е по-добре да превключите към това, което наричам въпросите на следователя, онези които изравят смисъла и мотивите, които стоят зад това поведение: Какво означаваше тази афера за теб? Какво събуди в теб, което не намираш вкъщи? Какво ти липсва в това, което правим с теб или вече не правим? Какво чувстваше, когато се прибираше вкъщи? Какво е ценно за теб от това, което е между нас? Доволен ли се чувстваш, че това свърши?

Всяка афера предефинира връзката. И всяка двойка ще определи какво наследство ще остави аферата във връзката.

Но изневерите ще продължат да съществуват както и дилемата между любов и прелъстяване.

Няма да получим лесни отговори за добро и зло, черно и бяло, жертва и престъпник.

Предателството в една връзка има много лица. Има много начини, по-които предаваме партньора си: пренебрежение, безразличие, насилие, потисничество. Сексуалното предателство е само един начин да нараним партньора си. С други думи, жертвата на аферата не винаги е жертвата във връзката.

И сега след като ме изслушахте, какво мислите за мен?

Тя е с френски акцент и сигурно е ЗА изневярата.

Всъщност не съм нито с френски произход, нито ЗА изневярата. Но  защото мисля, че винаги може нещата да се обърнат към по-добро след изневяра, често ме питат следното: „Бих ли я препоръчала?“

Не мога да ви препоръчам изневерите също както и не мога да ви препоръчам да се разболеете от рак. И все пак, знаем, че има хора, които след като преживеят тежко заболяване, казват че то е променило мирогледа им.

Когато ме попитаха дали ще говоря ЗА или ПРОТИВ изневярата аз отговорих ДА 😊. Винаги гледам на изневярата от две страни. Болката и предателството са едната страна. Израстването и себеосъзнаването е другата страна. Какво означаваше изневярата за теб и какво означаваше тя за мен.

Затова, когато една двойка дойде при мен след като е била разкрита изневяра често им казвам: „ В днешно време на Запад повечето от нас ще имат 2-3 връзки или брака и някои ще успеят да спечелят същия партньор. Първият ви брак е свършил. Искате ли да изградите следващия си брак?"

Благодаря за вниманието!

Please reload

Featured Posts

Колко добър е сънят за емоциите?

April 4, 2018

1/8
Please reload

Recent Posts
Please reload

Archive
Please reload

Search By Tags
Follow Us
  • Facebook Basic Square
  • Google+ Basic Square

© 2023 Емоционално Развитие

Powered by Synoptics Consulting

  • Grey Facebook Icon