Емоционалното Образование на ХХІ век

 

За всички, които искат да чуят оригинала на лекцията: https://www.youtube.com/watch?v=U2YcC_H66XY

За останалите, ето превода :)

Благодаря ви много! Искам да кажа нещо, което е малко опасно. Това е една опасна идея. Няма недостиг на добри идеи в този свят. Имаме добри идеи, които могат да ни стигнат за още 300 години напред. Това, което не успяваме да постигнем е да направим добрите идеи достатъчно силни в световен мащаб. А светът ще се промени само, когато прекрасните идеи станат достатъчно мощни. Всички в тази зала вярваме в добротата, доверието, състраданието, щедростта, красотата…Това са неща, за които всички добри хора по целия свят имат единомислие. Но това са неща, които съвременният свят не успява много добре де приложи.

Защо това не се получава? Защото ние сме твърде фокусирани върху самата идея и не обръщаме толкова внимание на това как тя трябва да се прилага.

Светът е препълнен с гении, които са сами в своите стаички. Те продължават да са си в своите стаи, продължават да имат прекрасни идеи и може би ще успеят да напишат книга. С тази книга се надяват да променят света.

Имам лоша новина за всички вас, включително и за мен самия, който написа една книга. Светът не се променя само посредством книгите. Книгата, сама по себе си, не може да промени нищо. Единственият начин, по който промяната се случва, е когато хората се съберат в група и създадат институция. За съжаление ние много обичаме идеята за гения, който идва от усамотение в планината при нас, говорейки ни неща, които никога преди това не сме чували и се надяваме това да промени света. Това не е така.

Всъщност няма такова нещо като добър модел. Моделът на самотния гений не може да промени света. Мисля, че има една най-популярна институция, която може да ни покаже как това да се случи е…въпреки моите убеждения са на атеист...религията.

Аз съм различен атеист от атеистите, които слушахте тази сутрин.

Атеистите, които слушахте тази сутрин са от тип 1. Аз изповядвам атеизъм  от втори тип. Добре, какво представлява атеизъм 2.0? Атеизъм 2.0 е, че Бог не съществува, разбира се. И сега какво от това? Какво правим със страховете си, копнежа и … всички онези неща, които са ни довели до религията като начин на мислене? Те не са изчезнали, само защото сме наясно с логическите несъответствия в историята за хлябовете и рибите (Онези, с които Христос нахранил своите последователи). Съмненията, дилемите и страховете за нас самите продължават да ни съпътстват. Религията винаги е била най мощната институция, която е разпространявала идеи по целия свят.

И понеже се интересувам от идеите, които имат силно въздействие искам да разгледам как религиите ни образоват.

През цялото време говорим за образование. Има само една машина на този свят, която някога е образовала хората с наистина голям ефект. Това е религията. Аз не вярвам в съдържанието на религията, но много се интересувам от механизмите, които тя използва.

Образованието се приема за нещо много важно. Всички родители, политици.. непрестанно говорят за това, че образованието ще ни промени и спаси. Това е красива идея. И тази идея е доста силна в сърцата на мъжете и жените до степен да замени мястото на религията. Знаете ли, че в Европа през 19 век, в средата на 19 век броят на хората, които са вярвали в Бог е се е сринал, е нарастнал много рязко. И хората са си казали: „Откъде може да вземем всички неща, които хората са свикнали да получават от религията като смисъл, утеха, като чувството какво е добро и зло, чувството за общност… Откъде да дойде всичко това?“ Тогава е имало истинска паника. И една група от хора в Германия и Великобритания стигат до идеята, която има влияние и до днес. Те си казали: Има място, където може да се намери заместител на религията и това място е културата, философията, историята, в литературата, театъра, поезията. В тях има всичко това. Там може да се намери утеха, смисъл усещането за общност… Всичко това ни чака там. С други думи културата може да замести Светото Писание. Това е била мечтата на модернизиращия се Запад през 19 век.

И заради тази мечта сме днес тук. Ние сме наследниците на тази мечта - хора, които вярват в културата, присъстваме тук. Това е нашата църква. Това е църква без Бог. Въпреки всичко, моето убеждение е че има нещо много погрешно в тази мечта.

Отидете в който и да е университет, който и да е музей, която и да е институция от висшата култура от модерния свят и кажете: Дошъл съм да уча в Харвард, или Йейл, или Оксфорд, или Мексико Сити, който и да е голям университет по света, и кажете, че сте дошли да учите култура. И те ви попитат: “Защо?“. А вие им отговорите, че е „защото се чувствам изгубен, защото съм изплашен, защото съм смъртен, защото не знам как да се управлява връзка, защото съм изпълнен с мъка…“ Те ще си погледнат часовника и ще си кажат: „Този човек е наистина луд. Напуснете офиса или ще се обадя на полицията!“

С други думи не ни е позволено да донесем сърдечното си страдание за утеха при културата. Ако отидете в музей и започнете да плачете пред един Веласкес или Кифър , или Джаспър Джонс или Марк Роско, пазачите ще ви изкарат навън. Не ви е позволено да внесете своето по-дълбоко Аз. Защо?

Защото елитната култура е на мнение, че животът е доста прост. Всичко, което трябва да правите в този живот е да се отделите от родителите си; да порастнете; може би да започнете връзка с някой друг; да си намерите работа, която обичате; да наблюдавате признаците на смъртност и как стареят поколенията, а после и собственото ви застаряващото поколение, и когато дойде време да умрете да се приберете в ковчега; да си го затворите и да отпътувате нататък. Е, не в следващ живот, където няма да правим нищо. Няма следващ свят…(нали помните) и после си отивате.

Това съвсем не е лесно. Не. Не е, разбира се, че не е лесно. Има много страдание и болка. И къде отиваме след това? Е, стандартният отговор е, че сигурно си глупав, щом намираш живота за толкова труден. И ако сте глупав американец трябва да отидете да четете книги за самопомощ, защото книгите за самопомощ ще ни кажат как да живеем,  и как да бъдеш щастливи, и как да умрем, ...и всички такива неща. Но, такива са глупавите хора. А какво правят интелигентните хора. Е, те може би нямат реални проблеми и нямат нужда от решения. Не зная за вас, вие всички тук сте много интелигентни. Не четете книги за самопомощ. Но имате ли нужда от помощ? Да, и вие, разбира се, имате нужда от помощ. Извън религията имате нужда от помощ. Съвременната светска култура, по начина по който в днешно време е организирана, не е достатъчна за тази цел. Начинът, по който преподаваме и нещата които преподаваме не са достатъчни.  Не го правим както трябва.

Има, реално, две причини, заради които живеем, и където инвестираме нашите желания. Има две неща за които наистина живеем. Първото е любовта и другото е работата. Това се двете модерни мечти. Искаме добра връзка и процъфтяващ работен живот.

През по-голямата част от историята на човечеството хората са нямали очаквания за любов и работа. Има ли някой, който обича партньора за когото с когото има брак? Колко много ръце! Това наистина е странно. Ако прехвърлите назад с триста години и някой ви каже: „Трябва да обичаш човека, за когото си се оженил!”, “О, любов? Не, не, имаме деца и може би тях по-скоро.“

В днешно време искаме любов, искаме секс, искаме компания от хората, които обичаме. А в работата не искаме просто пари а искаме удовлетворение, искаме да сме себе си, искаме да сме творци. Ооо, много е трудно с тези мечти за любов и работа.

Колко от вас се чувстват малко тъжни неделя вечер. Аз ставам малко тъжен в неделя вечер. Неделните вечери са време за тъга, защото на другия ден започва следващата седмица и си мислите как вървят тези проекти- любовта и работата. Това често е проблем. При мен все има един от двата - ту единия ту другия. Ние сме оставени сами с проблемите си. Нямаме структура, която да ни напътства и това огромен проблем на модерния свят. Има невероятни отговори в книгите. Но отговорът не стои на полиците в библиотеката.

Затова моята препоръка е нова система на образование. И едно от нещата, които ще преподава е емоционална интелигентност и благосъстояние. Звучи много странно, необичайно и ала-бала, но имам предвид, че трябва да отгледаме хора, които разбират себе си, които да знаят какво да правят със своите тревоги, които да знаят как да развиват една връзка. Това са компоненти на изкуството да живеем. Ние сме се отказали от идеята, че образованието трябва да бъде част от знанието за изкуството да живеем. Това трябва да случи.

Как може да се случи?

В момента имаме една много странна идея в образованието. Ако дадете на някого една идея, когато той е на 20 тя ще остане в главата му завинаги. И няма да има нужда да правите нищо друго освен да знаете таз идея. Нещо като да напълните някого с една чаша интелигентност и тя да си остане с него.

А сега за религиите.

Вижте как религиите образоват хората. Те са обсебени от идеята, че забравяме всичко. Ако кажете нещо на някого сутрин има нужда да ми го напомните на обяд, защото са забравили и до вечерта пак трябва да се напомни. Затова всички религии ни казват да повтаряме нещата през цялото време. Трябва да сте добри, трябва да сте добри. Защото ако ви се каже само веднъж, то изчезва от ума ви. Затова е повторението. А религиите ни дават календари, така че всеки ден да е посветен на една идея. Ние много забравяме. Мозъците ни са пълни с прекрасни идеи. Но ако някой не ни каже мисли за тази идея днес, ние я забравяме. Помислете си колко е хубава пролетта, например. Нали така? Ние всички обичаме пролетта. Обичаме да видим как се появяват цветята. Обичаме да виждаме новите сезони. Тове е нещо обичайно и нормално. В културата има много стихове и песни и много хубави неща за пролетта. Проблемът е, че ние много не им обръщаме внимание когато това се случва. Ако сте евреин веднъж годишно има нещо наречено фестивал на пролетта, когато равина ви съпровожда в полето и ви кара да се молите там докато сте сред новите цветя. И разцъфнали дървета.  С други думи вашият вътрешен живот не е оставен само на вас. Общността е част от вътрешния ви живот. Религиите са го разбрали. Ние приватизирахме вътрешния си живот и бихме искали да отделим време на много неща, но не го правим структурирано в днешния забързан живот. Това е огромен провал на съвремието в световен мащаб. Това е свързано и с изкуството.

Изкуството на модерния свят е доста хаотична област. Един сериозен човек обича изкуството. Но каква е целта на изкуството? Това често е въпрос, който си задаваме в галерия или музей. Каква беше тази странна инсталация това видео изкуство? Не можем да го разберем съвсем добре.

Връщам се пак на религията. За какво религиите използват изкуството? Пропаганда! За какво служи пропагандата? Пропагандата е за вярванията на религията. Мисля, че това е наистина добра идея. Гледате Рембранд и той ви предлага парче пропаганда по отношение на куража, достойнството, женска скромност или нещо друго. В същността си това е една гигантска рекламна програма. Какво ни продава днес рекламата? Шоколад, сандали, радиа, все неща от които нямаме нужда. Нали? На най-важните неща системно не се обръща внимание от гледна точка на някакъв артистичен процес. И това е отчайващ недостатък на съвременното общество. Когато се разходите и видите постери, те непрекъснато привличат вниманието към неща, от които всъщност нямате нужда. Итака, творците които са работели за религията са имали едно много просто послание: Направете своята религия велика. Фиксирайте религията в съзнанието на вярващия.

Ние нямаме нова светска религия но имаме много изключително добри идеи за това как да живеем- ние трябва да сме вежливи, състрадателни. Трябва да се въздържаме от гняв, трябва да сме справедливи. И така нататък… има много неща, в които вярваме като общество, но ги забравяме. Когато дойде време за тях ние сме ги забравили. И една причината да ги забравяме е, че няма начин, по който систематично да ни се припомня по начина, по който изкуството е било използвано от религията. Затова нека да впрегнем в работа артистите в името на психологията, нашата собствена психология, по начина, по който артистите са работили столетия в името на теологията.

Има още една област на която трябва да обърнем внимание. Това са медиите. Медиите са учителят, нали? В повечето страни от Мексико до Обединеното крелство има някой, който се грижи за медиите от страна на държавата. Освен това има и някой, който се занимава с образованието. Това са различни хора. Това е лудост. Повечето хора щом напуснат училище или университета ще продължат да бъдат образовани извън класната стая и от медиите.

Ок? А когато започвате революция къде отивате най-напред?

Насочвате танковете към домовете на поетите...домовете на философите... или на артистите?

Не! Първо взимате под контрол вестника и телевизията. По този начин започват революциите. Това е нещо, което наистина пренебрегваме. Има прекрасни многобройни идеи там отвън, но ние не разбираме за тях, защото те нямат дори и част от силата на масовите медии.

Ако идеите трябва да управляват света те трябва да бъдат закриляни от масовите медии. Моята мечка е един ден да създам философска масова медия. Не е толкова откачено, колкото изглежда на трябва да го направим. Подкпете ме! Трябва да го направим.

Известният ни Платон е казал, че светът може да се оправи ако царете станат философи или философите станат царе. Има нещо в тази идея, което е валидно и до днес. Няма смисъл идеите да стоят ей там в онзи ъгъл а микрофона, мегафона, екрана да са в другия и да няма връзка между тях.

Медиите са наистина най-мощното средство за влияние. Какво направихме, че предадохме съзнанията на децата си и съзнанието на цялото население на един механизъм, който разпространява очевидно повърхностна информация.

Трябва да се отнасяме сериозна към идеите, които слагаме в главите на другите хора. Това е най- голямата ни отговорност.

Аплодисменти.

Критиката, която хората биха отправили е „Но ти не можеш да направиш никакви пари от това!“ Нали? Винаги, когато започна да говоря за мечтите си, за големи мечти ми се казва „Но от това не можеш да направиш пари.“

Смятам, че начинът, по който се правят пари е като се служи на нуждите на човешките същества.

Има два начина, по които можеш да служиш на едно човешко същество. Или служиш на техните желания или на техните нужди.

Например, желанието за маратонки, повече пица, която ще ги разболее или за телефон от който реално нямат нужда… нали? Тези желания сега могат да бъдат задоволени и може да направите някакви пари.

Но истински големите пари идват от това да продаваш онези неща на хората, от които те наистина имат нужда.

И ние едва сега започваме да го осъзнаваме.

Капитализмът е в своето най-ранно детство. В днешно време знаем как да продаваме на хората маратонки и пица, но все още не знаем как да правим както трябва видове бизнес, които ще продават на хората неща, които удовлетворяват техните по-дълбоки вътрешни нужди.

Един от най-големите бизнеси в света днес трябва да е брачната терапия.

Всеки един от вас тук ли е в щастлива връзка? Има ли някой от вас, който има някакви проблеми от такъв характер?

Да някои ръце се вдигат, Някои хора имат проблеми. А сега, от какво бихте имали нужда повече? Какво би ви било по-необходимо? Дали е по-важен проблема дали имате нови маратонки или проблема, че връзката ви не върви много добре. Оставете ме да отговоря на въпроса вместо вас.

Връзката е по-важният проблем за решаване. Нали? Но бизнесите нямат идея как да се справят с това. Съгласни сте нали? Затова моето предвиждане е, че в следващите 50 години на стоковата борса в Ню Йорк- една от най големите организации, трябва и ще има психотерапия като търговска категория. В момента психотерапията е смехотворна. Прави се от чудати хора със странни акценти, и се прави или се снима в спалните им. Това не трябва да е така.

Трябва да правим силни най-добрите идеи. А това означава да ги доотглеждаме  в машината на капитализма. Ние едва сега се учим и започваме да го правим.

Нека да направя резюме, на това как смятам, че трябва да се промени света.

Първо – Вече имаме идеите. Престанете да пишете книги за справедливостта свободата и истината. Ние знаем какво означава справедливост, свобода и истина означават.

Само не знаем как да ги направим реални. Така че имаме проблем с трансмисията (пренасянето) а не проблем с интелектуалното откритие. Ние сме направили вече интелектуалното откритие. Трябва да дадем сила на идеите в световен мащаб. Затова трябва да променим начинът, по който хората да бъдат образовани. Трябва да сменим програмата на обучение. Трябва да разберем, че онова, от което хората страдат са проблемите, че те са смъртни, и че имат много силно желание за съобщност с друго човешко същество в романтична връзка. А това е много трудно. Освен това, хората искат да работят нещо, което не само им носи пари но и ги удовлетворява духовно. Това е много трудно.

Ние трябва да да започнем системна да решаваме тези проблеми в образователната система.

Трябва да променим начинът, по който изкуството е структурирано. Нека да извадим изкуството от музеите на улицата. Дефиницията за изкуство, че представлява нещо, което стои в музеите е мъртва. Изкуството е реклама за най-добрите световни идеи. То сега не може и не е. Но трябва да стане и възможно и да се прави с тази цел.

Трябва да реорганизираме масовите медии.

И трябва да пренастроим капитализма да служи не само на желанията а на нуждите по начини, които ще бъдат печеливши.

Това са малки идеи. Искам да насоча вниманието ви към предизвикателството, което не е просто самото откриване на истината. Истинското предизвикателство е истината да заработи ефективно в световен мащаб.

Ще спра до тук но ще продължа още 2 мин с Андре, който ще ми зададе въпроси. ви Благодаря че ме изслушахте.

Аплодисменти.

....

- Преди всичко искам да те питам въпроси относно бъдещите ти книги. Той пише сега за тайните нещо като есе или като книга за брака. Какво можеш да ни кажеш за това колко са важни тайните в брака, вътре във връзката и между партньорите, когато говорим един с друг...

- Да, в момента тъкмо пиша нещо за тайните. Обикновено тайните се възприемат като нещо много лошо.

Защо хората лъжат? Например в типичната ситуация. Защо една жена би имала афера с фитнес треньора си? Или, когато се прибира се при съпруга си не казва: „Вечерта беше прекрасна и си прекарах страхотно.“ 

Тя не си признава. Защо лъже? Обикновеният отговор е, че тя е лош човек. Нали така? Но това е неадекватен отговор. Всеки път, когато лъжеш има двама души, които участват. Имате лъжеца и другият, който е създал ситуация, в която той не може да приеме истината. Затова него го лъжат. Затова винаги е много важно, когато някой започне да лъже… това се вижда лесно при децата…

Не слагайте летвата на истината толкова високо, че хората трябва да започнат да ви лъжат. Не създавайте представа за себе си на добър човек, който е толкова взискателен, че повечето от нас трябва да го лъжат, когато не отговарят на очакванията.

Лъжата е отговорност не само на човека, който прави престъплението, но и на общността около него да разбира нашата истинска същност, така че да има по-малко лъжи. Лъжата не е само проблем на лъжеца. Тя е и проблем на аудиторията.

Аплодисменти.

...

След първия дебат от тази сутрин, който представляваше срещата на века, между Ричард Докинс и Дипак Чопра… Ако разбирам правилно, това което Чопра се опитваше да ни обясни е, че Докинс ни казва как няма никакъв Бог.

Но това, което ти ни казваш е, че това не е достатъчно.

- Хората имат нужда да вярват в неща, имат нужда от неща за да оцелеят. Ето че няма нищо.

- Изпитвам огромно уважение към Ричард Докинс. Той наистина е велик човек. Въпреки това, има проблем в неговия подход. Ето какъв е проблемът. Той се опитва да каже на хората, че да вярваш в религията е погрешно. Това е интелектуална грешка. Аз съм съгласен с това. Но той въобще не съчувства или дори заинтересуван от когнитивната крехкост и емоционалните нужди, които са довели хората до една лъжа. Той иска просто да покаже на хората истината и остава там.

Аз мисля, че това е само началото на проекта. Истинската посока на проекта е, че след като се съгласите, че Бог не съществува това е само началото. И остава един човек, който е ужасен от смъртта, който много се притеснява за своя статус, тревожи се за любовта, тревожи се за цялото живеене. Какво имаме?

Помислете за Дева Мария - Дева Мария в католицизма.

Може да си мислите: “Тя дори не е съществувала. Защо да вярвам в нея? Тя е абсурдна. Това сме го доказали като невъзможно. Тя не е била реален човек. Край на историята.“ Естестевно че не е! Какво представлява Дева Мария? Тя е майчиния комфорт, от който всички ние имаме нужда, защото животът е страшен. Имаме нужда от майка, въображаема майка, която да ни прегърне и да ни помогне да се почувстваме по-удобно. Защото животът е ужасяващ.

Моят въпрос към Ричард Докинс би бил с цялото ми уважение: „Къде е майката?“ Ние имаме нужда от майката. Ние имаме нужда да запълним този липсващ сегмент.

А какво ще кажете за поглъщането ни от Гугъл. Какъв би бил отговора? Изкуството?

Няма нужда да лъжем.

Можем да кажем, че моето виждане за съвременната вяра, за съвременният невярващ е следното: Страхувам се да умра. В този момент ако вярвах щях да искам един ангел да дойде и да ме прегърне. Аз не вярвам, но вземам много насериозно своето желание да дойде един ангел и да ме прегърне. Аз не вярвам, но разбирам какво искам. Това, мисля, е процеса на истинското просветление. За един просветен човек е много просто да каже, че ангелите не съществуват. Да разбирам, че ангелите не съществуват. Аз страдам. Аз ще умра.

 

Източникът на преводната лекция е:

https://www.youtube.com/watch?v=U2YcC_H66XY

 

Please reload

Featured Posts

Колко добър е сънят за емоциите?

April 4, 2018

1/8
Please reload

Recent Posts
Please reload

Archive
Please reload

Search By Tags
Follow Us
  • Facebook Basic Square
  • Google+ Basic Square

© 2023 Емоционално Развитие

Powered by Synoptics Consulting

  • Grey Facebook Icon