Слушам / Чувам

 

На повечето езици има съществена разлика в смисъла на глаголите слушам и чувам. На български е добавено и значението "подчинявам се".

И докато се превръщаме все повече в технологично зависимо общество и поддържаме илюзията за връзка чрез смартфоните, социалните медии и 24-часов достъп, ние всъщност искаме да бъдем чути. За съжаление, само  поддържаме илюзията, че някой ни чува.

Медийните представи подхранват надеждите за лесна и бърза осъществимост, докато потребностите на съвременния живот стават все по-трудно постижими или се провалят поради финансови борби, стрес от работа, междуличностен стрес, напрегнат живот... Често се обръщаме към празните откъм общуване 24 часови платформи, където искаме да бъдем чути или се опитваме да намерим себеподобни, които от своя страна, също искат да бъдат чути.

През цялото време наблюдавам хора, които си говорят с някого по телефона, докато в същото време проверяват инстаграм на своя таблет. Те не слушат. Виждам хора на вечеря, които проверяват телефоните си, вместо да говорят помежду си. А докато някой говори, друг прелиства нещо през телефона си. Те също не слушат.

А слушането, само по себе си, е лечебно. За да бъдете чути, да бъдете разбрани, да изпитвате емпатия, изисква насочено внимание. Няма хапче, което може да направи това.

В един все по-нарцистичен свят никой не слуша - вместо това всички публикуват. Това е еднопосочен път - всички говорят, никой не слуша, и по-важното, не се чуват един друг.

Открих в практиката си, че много пъти само няколко седмици са достатъчни, за да може някой да се почувства "чут"; да изгради звукова бариера; да изключи света и да се съсредоточи за един час, което му дава стабилност след това да управлява кризата с нова сила.

Когато практикувах като терапевт, все още имахме телефони, на които имаше набиране, или използвахме уличен телефон, за да се обадим на приятел или колега. Таблетите или смартфонът дори не бяха в мечтите ни. Хората трябваше да разговарят един с друг лично.

Замислете се,че изслушването е било вградено в тъканта на съвместния ни живот.

Въпреки че устройствата са заляли света, аз не смятам, че съм по-продуктивна, отколкото като студентка. Просто всичко ми е по-удобно и аз самата съм по-удобна. Това удобство идва на определена цена. Повечето от нас сега са по-небрежни и по-малко внимателни. Чувстваме се по-незначими в отношенията си и оттам произтича чувството за несигурност.

Имам много подобни разговори по време на терапия сега, както и преди години. Разликата се състои в това, че в днешно време 45-минутен обмен на  енергия за да бъдеш чут без никакво разсейване, както и да правиш само едно нещо е толкова необичайно, че се чудя дали тези елементи на терапията са толкова силни колкото до неотдавна.

Може би си изкарвам прехраната с това, което някога е било давано безплатно от хората около нас, и това е увеличило стойността му неизмеримо.

Научните изследванията трябва да бъдат оставено настрана, когато терапията работи. Тя е равна на магията, мистиката и науката взети заедно. Трудно е да се определи количествено магията.

Може би магията е просто огледалото и утехата да бъдеш чут.

Какво чуваме от онова, което слушаме?

Дали, докато слушаме, се подчиняваме?

Оставямe ли си внимание за да чуем?

Но чуването е това, от което се нуждаем, сега повече от всякога.

 

 

 

Please reload

Featured Posts

Колко добър е сънят за емоциите?

April 4, 2018

1/8
Please reload

Recent Posts
Please reload

Archive
Please reload

Search By Tags
Follow Us
  • Facebook Basic Square
  • Google+ Basic Square

© 2023 Емоционално Развитие

Powered by Synoptics Consulting

  • Grey Facebook Icon