8-мо мартенски приказки

 

 

***

Пепеляна се събуди. Разтърка залепнали и зачервени очи и с тежка въздишка разгледа остатъка от „вафлите“ в  перуката. Поредният бал довечера по случай 8-ми март на „кифлите“. И пак на нея ще остане кочината за разриване.

В началото я наричаха галено Пепеляшка. И понеже беше свикнала да върти метлата, след сватбата Принцът и Кралицата-майка веднага Ѝ делегираха домакинството. Кралството беше занемарено. Парите също бяха на свършване. Затова, в крайна сметка, кралското семейство направи компромис. Сродиха се с простолюдието.

Новоизлюпената принцесата набързо си влезе в старата роля. Започна от домакиня и постепенно отново стана слугиня, защото и слугите се разбягаха. Нямаше пари, въпреки че все се намираха за купони и пиене.

С времето започнаха да я наричат галено Пепелянка, защото разочарованието Ѝ избиваше в хапливи забележки по-адрес на аристокрацията. С възрастта, позакръглена и поодърпана, сравнявана с все по-младите любовници на принца, ставаше все по-саркастична. Липсата на каквато и да е перспектива да замести префинената Кралица-майка я озлоби окончателно. И стана Пена (накратко от Пепеляна).

Сринати надежди, подла кръстница! Защо я подведе да си мисли, че е възможна магическа трансфирмация? Но поне за малко беше повярвала, че е възможно от слугиня да стане господарка.

 

***

 

Беше 8-ми март и конят подрусваше полуумрялата по стръмната пътека. Снежанка се събуди с чувството на дълбоко разочарование. Все се беше надявала, че този път краят на живота и наистина щеше да настъпи. Беше третият Ѝ опит, но онези досадници всеки път успяваха да я върнат към живота. Не можеха да се лишат от затворница и работна ръка. Това, че беше хубава само влоши положението.

Уж направи всичко както трябва. Джуджетата трябваше да си мислят, че мащехата Ѝ я е отровила. Всъщност, тя я очакваше с надежда, че ще я спаси от депресията. А и онази имаше сексуален апетит за седмина. Чувстваше се използвана. Не от един а от седем късокраки космати инфантили, които сутрин тръгваха да копаят злато и скъпоценни камъни но вечер се връщаха мръсни и вмирисани. Единственото, което можеха да правят беше зимнина. Трупаха в мазето каквото им падне а тя чистеше ли, чистеше. Когато искаха нещо от нея Ѝ се подмазваха със златни късчета и нескопосани бижута, които никой в гората не можеше да види.

Отврат! На кого му пука за златото!

А, ето го и тоя! Дори в ковчег, човек няма спокойствие. Стъкло… и всичко се вижда. Едва щом отвори очи и той се нахвърли да я целува.

„ Абе, какви са тия обноски, бе!“

 

***

 

Спящата красавица усети влажен език в устата си и се ококори. Някой я поздрави с шепот в ухото, че е 8-ми март. Някакъв си току що излязъл от възрастта на юншеството тинейджър я беше награбил както спи. А тя обичаше да спи. И тези сто години въобще не и бяха излишни. Само дето беше поостаряла. Но на тоя, май, това не му правеше впечатление.

Мечтаеше някой ден да успее да се наспи. Това безкрайно и скучно предене и брътвежи на злобната Ѝ кръстница. Не знаеше дали е заспала, защото нещо я убоде или се убоде, защото заспиваше от скука.

Надеждите и, че след сто години всички досадни роднини ще са поизмрели останаха покрусени. Всички досадници бяха живи. Липсваше само кандидатът от преди заспиването, който си беше насмел крушите и отишъл да се сватосва в друго царство. Беше останал единствен незаспал, защото, както е по-вълнуващо и става в приказките, тяхната беше забранена любов между чуждоземец и принцеса.

Ама, този тук как и напомня за него. 

И тогава той изтърси - " Дядо правилно казваше, че тук имало принцеса."

 

***

 

Красавицата за кратко беше повярвала, че Звярът ще си остане принц. Да де, ама  меденият месец свърши. Сегиз, тогиз успяваше да го омая с танци, обноски, добро отношение или храна.

Той, обаче, продължаваше да не понася нейните твърде сърдечни отношения с баща Ѝ. Пък и двете Ѝ нахални сестри се стараеха да наливат масло в огъня. Двете етърви направо го побъркаха. Въпреки мъжете,  които им беше избрала от кръговете на аристокрацията, не спираха да я псиоанализират, да съзаклятничат, да му се предлагат и да намекват. Докато той накрая отново озверя.

Донякъде и тя си беше виновна. Човек не се жени заедно с всичките си роднини, още по-малко си ги води вкъщи. В крайна сметка, по-добре да си беше стояла далеч от всички тях.

 

***

 

"Много сме!", извика Клара и отривисто замахна с юмрук в небето. Извърна се и погледна победоносно колежките. Най-сетне се осмелиха да искат нещо и за себе си. Не им беше достатъчно да бъхтят вкъщи. Бачкаха до припадък във фабриките, а когато се върнеха ги чакаха сополиви деца и опърпани, брадясали мъже, които хленчеха, че са гладни и безнадеждни.  Още щом свършеха работа тичаха да готвят, перат, чистят и … и след дневна, и след нощна смяна. Някак бяха свикнали със съпрузи, които с бира в ръка и почесване по потника основно се оплакваха от безработица и кофти политици.

А Клара и нейните посестрими нямаха спиране.

Докато маршируваха настървени Клара погледна с презрение секретарката. Мръсницата беше задължена всеки ден да поддържа изрядна, хигиена, маникюр, прически, ерекция… с къси поли, неспадащи гърди и инфантилно настроение. Никакви косми, никаква пот, винаги гримирана. Но щеше да дойде и нейният ред. Клара виждаше в бъдещето. В надеждите си рисуваше обединението на всички тях, протегнали гордо ръце, с космати мишници, небръснати крака и пубиси… - естествени жени.

Please reload

Featured Posts

Колко добър е сънят за емоциите?

April 4, 2018

1/8
Please reload

Recent Posts
Please reload

Archive
Please reload

Search By Tags
Follow Us
  • Facebook Basic Square
  • Google+ Basic Square

© 2023 Емоционално Развитие

Powered by Synoptics Consulting

  • Grey Facebook Icon